Биоразнообразие

ОПАЗВАНЕ НА БИОРАЗНООБРАЗИЕТО

В КУРТОВО КОНАРЕ

Анализ на база данни и план за действие

 


Проект «Екологичното образование-мост към устойчивото развитие на местната общност»
Договор № МК-ДБФ-35/25.11.2016 г.

Този проект се реализира с подкрепата на Фондация „Глобални библиотеки – България” в рамките на конкурс „Библиотеката – активен участник в обществения живот”, сесия 2, в изпълнение на договор РД11-00-115/24.06. 2016 г. с Министерство на културата.


СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение …………………………………………….………………..……………………………………….. .3
Речник на съкращенията ………………………………….…………………………..……………………3

I.Анализ на средата ……………………………………………………..……………… ……………..….. ..6

II. Анализ на силните и слабите страни, на възможностите и заплахите
(SWOT)………………………………………………………………………………………..…………………….21

III.Визия за опазване на биоразнообразието …………………………..………………………… 23

IV. Цели……………………………………………………………………………………………………………..23

Генерална цел…………………………………………………………………………….……….23
Специфични стратегически цели ..…………………………………….………………..24
Приоритети………………………………………………………………………………………….25

V. План за действие …………………………………………….………………………………..…………… 26

VI. Приложения – документи……………………………………….……………………………………….31


 

 

ВЪВЕДЕНИЕ

Настоящият анализ за опазване на биоразнообразието в Куртово Конаре е изготвен като част от дейностити / Дейност 1/ по Проект „Екологичното образование – мост към устойчивото развитие на местната общност” , подкрепен от ФГББ – Конкурс 2016г., Сесия 2.

РЕЧНИК НА НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИТЕ ТЕРМИНИ И СЪКРАЩЕНИЯ


І. АНАЛИЗ НА СРЕДАТА
 

Природна среда

Куртово Конаре е съставно селище на община Стамболийски.

Физикогеографски характеристики

1. Географско положение
Община Стамболийски заема територия от 5783 ха. Според физикогеографското райониране на България, общината попада в Горнотракийската низина, Пазарджишко-Пловдивско поле. От запад-югозапад е оградена от Бесапарския рид. Общината граничи с общините Кричим, Перущица, Родопи, Пазарджик, Брацигово. Центърът на общината – гр.Стамболийски, се намира на 21 км. Западно от гр.Пловдив. Землището й е разположено в долините на р.Марица, р.Въча е Стара река.

2. Релеф
Пазарджишко-Пловдивският район, в който се намира община Стамболийски, е един от най-добре обособените физико-географски район в страната. Той има западно-източно простиране по течение на р.Марица. Осевата му, типично низинна част – от двете страни на реката, е почти идеално заравнена земя с много слаби наклони. Релефът е с незначителна контрастност, с неразчлененост и подчертано еднообразие във външния му облик. В низинната част около р.Марица широко са застъпени холоценските алувиални тераси на 1-2 и на 5-7 метра относителна височина, навлизащи далеч по приточните долини, както и мощно кватернерни наслаги от чакъл, пясък и глина. Най-южните периферни части на Пазарджишко-Пловдивския район са заети от наносни конуси, които заедно с делувиалните шлейфове и някои структурни стъпала, образуват т.нар. яка в Пловдивско, много пригодна по природни условия за определен вид култури – лазя, зеленчуци, овощни градини и др.
Горнотракийската низина се е формирала на мястото на мощна тектонска депресия, чиято основа е на повече от 400 m дълбочина. Релефоизграждащото участие на мраморите е предпоставка за образуване на форми с карстов характер.

3. Климат
Физикогеографските условия определят климата в района на общината като преходно-континентален, което се доказва и от количествените показатели на основните климатични елементи:
     – Средномесечната януарска температура е 0,00С; средната юлска е 24,00С, а средногодишната е 120С.
Характерно явление през зимата са температурни инверсии, особено чести и продължителни по течението на р.Марица. Свързани с тях са ниските абсолютни минимални температури и сравнително късните пролетни и ранните есенни мразове, както значителния брой на дните с мъгла и ниска инверсионна облачност. Овлажнението през лятото е недостатъчно – районът е засушлив. Делът на засушливото време през летния период (юли и август) е значителен – около 45%.
Средногодишните валежи са 520 мм (при средни за страната 650 мм) с летен максимум 150 мм. Зимният валежен минимум е 114 мм.
Относителната влажност на въздуха е между 55% през август и 85% през месец януари и декември. Денонощните колебания на влажността са по-малки – между 90% в сутрешните и 75% в обедните часове.
Климатичните данни за ветровата характеристика на Стамболийски са непълни. Ако приемем, че са близки до тези в Пловдив, то преобладаващи са западните ветрове със средна скорост от 1,5 до 2,5 метра в секунда.

4. Почви
Според данни от Почвено-географското райониране на България, Пазарджишко-Пловдивският физикогеографски район включва почвен район със същото наименование и части от Карабунарския почвен район. Тук са разпространени едни от най-плодородните почвени почви в страната. Почвената покривка на територията на общината е различна, но преобладават следните почвени типове и разновидности: алувиално-ливадни, блатни, торфенисти, засолени почви – солонци, смолници.
Почвеният фонд в общината като цяло притежава всички производствени качества и при напояване и наторяване е много подходящ за интензивно селскостопанско производство.

5. Водни площи
Основни водни артерии, минаващи през територията на общината са р.Марица, р.Въча и р.Стара река. Водите им се използват за напояване на близо 8000 дка. овощни и зеленчукови градини в общината.
Водното количество на р.Въча при с.Йоаким Груево е в границите от 1,8 до 6,4 куб.м./сек.; на р.Марица преди вливане на р.Стара река – 9,5 до 12 кум.м./сек. и на р.Стара река преди вливането й в р.Марица (при гр.Стамболийски) -0,80 до 1,86 куб.м./сек., като за последните две пункта са само през летния сезон..


Карта на повърхностните води в РБългария

В рамките на Националната система за мониторинг на околната среда /НСМОС/ на територията на РИОСВ – Пловдив се провежда физикохимичен мониторниг за качеството на водите в следните речни участъци:
-Река Марица от моста в гр.Стамболийски (ІІІ-та категория) до моста при гр.Първомай (ІІ-ра категория).
– Река Въча преди заустване в р.Марица – ІІ-ра категория.

6. Гори

Естествената растителна покривка заема много ограничена площ. Горите са представени от неголеми разкъсани ареали главно върху непригодни за обработка земи, в които преобладават благун, цер, космат дъб, габър, летен дъб и др. Широко разпространение има и келявия габър. С вторичен произход са и мезофитните тревни формации, които са възникнали на мястото на гори от бряст, летен дъб, полски ясен и др. За речните тераси са характерни хидрофилните ценози главно от върби и тополи.
Горите заемат 2,50% от общата площ на общината. Управлението се извършва от Държавно лесничейство “Кричим” и Държавно лесничейство “Пловдив”.

7. Въздух & мониторинг и контрол

• необходими са програми за поддържане и подобряване качеството на въздуха в общината;
• липса на собствен мониторинг на фирмите – замърсители на атмосферата;
• увеличено замърсяване на въздуха от непрекъснато увеличаващ се брой на моторните превозни средства;
• увеличаване на замърсяването от бита чрез използване на некачествени въглища;
• липса на предупредителни системи при замърсяване на въздуха над критичните нива.

8. Управление на отпадъците

Видове отпадъци

1. Производствени отпадъци (неопасни) – в общината през последните две години. Иглолистни дървесни трупи със стандартни размери се подлагат на „мокро” корообелване, при което се генерира отпадък.

2. Битови отпадъци – Твърдите битови отпадъци и приравнените към тях общо за общината възлизат на 6574 тона годишно.

Събиране и обработка на битови отпадъци

1. Технологии – разделяне на отпадъците при техния източник, предварителна обработка на отпадъците преди депонирането им на сметищата.
В Община Стамболийски има система за разделно събиране на отпадъците, която разработена и утвърдена от Общинския съвет, общинската администрация и от обслужващата фирма „Папир РГ”, която е подизпълнител на „ЕКОПАК България” АД.
2. Оборудване – съдове за смет & машинен парк.
Организирано събиране, извозване и депониране на ТБО е въведено на територията на цялата община – в града и в четирите кметства. Тази дейност е възложена от общината на общинска фирма „БКС” гр.Стамболийски.
3. Сметища – микросметища, регионално депо за твърди битови отпадъци.
Битовите отпадъци от Община Стамболийски се депонират на сметището в с.Цалапица, местност „Паша махала”. Депото се намира на 12 км. западно от града. Разположено в дясно от пътя Пазарджик – Пловдив, в близост до р.Марица, по десния й бряг. Заема 200 дка. от земеделския фонд на с.Цалапица. Предназначено е само за твърди битови отпадъци. Действащо е от 1990 год.
Поддръжката на сметището се осъществява от Община Пловдив – като собственик.

9. Канализационни системи и пречиствателни станции за отпадни води

Заустването на битовите отпадъчни води в гр. Стамболийски става чрез канализационна мрежа, която обхваща 95% от града. Има пречиствателна станция. Водоснабдяването се извършва от собствени източници, изключително помпени станции. Водоснабдителната мрежа е стара, с азбестоциментови тръби и често аварира. Водоснабдеността на населените места е около 97%.
Канализационна мрежа има изградена в с. Йоаким Груево, а часгична в с.Куртово Конаре. В останалите две села заустването става в септични ями.
Хидромелиоративната мрежа е сравнително добре организирана, но остаряла и зле поддържана.

10. Природни ресурси, суровини (с пазарна стойност, полезни изкопаеми )

Въпреки, че в геоложкия строеж на територията на общината участват шисти и мрамори, няма разкрити кариери за такива. Има кариера в Куртово Конаре.

11. Селскостопанските (земеделските) земи (по смисъла на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи)

Земеделската земя на територията на Община Стамболийски е общо – 48 533,746 дка.
Общият размер на земеделската земя по землища:
– гр.Стамболийски – 9 589,420 дка.
– с.Куртово Конаре – 15 967.054 дка.
– с.Ново село – 11 736.707 дка.
– с.Триводици – 7 079.823 дка.
– с.Йоаким Груево – 4 160.742 дка.

12. Разпределение на територията (обща площ): тази класификация трябва да отговаря на официално приета такава и за която има данни

Структура на площта :
1. Използвана земеделска площ/земи – 52%:
1.1. Обработваема земя/Посевна площ по групи култури/Ниви – 52%
1.2. Необработваема площ – 48%
2. Неизползвана земеделска площ – 48%:
2.1.Ливади и пасища – 18%
2.2.Трайни насаждения – 40%
2.3.Орна земя – 52%

13. Мрежа от защитени природни територии в Куртово Конаре (по смисъла на Закона за защитените територии и Международният съюз за опазване на природата и природните ресурси – IUCN)

13.1.Резервати (строг резерват по IUCN) – не
13.2.Национални паркове (национален парк по IUCN) – не
13.3. Природна забележителност (природен паметник по IUCN)– не
13.4. Поддържани резервати (поддържан резерват по IUCN) – екосистеми, включващи редки и/или застрашени диви растителни и животински видове и местообитанията им, в които се разрешават и провеждат поддържащи, направляващи, регулиращи или възстановителни мерки – не
13.5.Природни паркове (природен парк по IUCN) – не
13.6.Защитени местности – да

Със Заповед No.575 от 01.11.2000 на Министъра на МОСВ, паркът „Кричим” е обявен за защитена местност.
Категория: Защитена местност
Местоположение: с. Куртово Конаре, община: Стамболийски, област: Пловдив
Площ: 1734.70 хектара
Цели на обявяване:
– Опазване на местообитанията и популациите на защитени видове растения и животни, в т.ч. ветрушка, обикновен мишелов, ястреб, малък корморан, бял щъркел, черен щъркел, голяма бяла чапла, сива чапла, представители на разред пойни птици, сови, кълвачи, прилепи, невестулка, видра, обикновена блатна костенурка, шипоопашата костенурка, шипобедрена костенурка, крастава жаба, жаба дървесница, малък тритон;
– Съхраняване на уникална лонгозна гора, и забележителен ландшафт:
Обявена през 2000 година за опазване на местообитания и популации на защитени видове растения и животни и съхраняване на уникална лонгозна (заливна) гора и забележителен ландшафт в землището на с. Куртово Конаре, община Стамболийски. Площта на защитената територия е 173,47 ха. Позната е още и под названието „двореца Кричим”, тъй като обхваща земите на бившата царска резиденция, която днес се стопанисва и се охранява от Националната служба за охрана към Президента под контрола на РИОСВ – Пловдив. Малка част от защитената територия е красив декоративен парк към резиденцията, а останалите територии са равнинни гори край река Въча, които в миналото са били заливни, а след изграждането на язовирите по реката, заради осушаването в долното й течение, е изградена система от канали и изкуствен водоем за запазване заливния влажен режим на местообитанието. Горските територии от защитената местност се стопанисват по лесоустройствени и ловоустройствени планове. Срещат се видрата, невестулката, малкия корморан, белия и черния щъркел, сови, кълвачи, двата вида сухоземни костенурки и много др./

14. Защитени територии обявени съгласно конвенции и други нормативни актове (ратифицирани от Народното събрание на Р България или част от законодателството на Европейския съюз) & планове за управление в Община Стамболийски:

14.1. Зони „Европейска мрежа „Натура 2000”
Натура 2000 е общоевропейска мрежа, съставена от защитени територии, целяща да осигури дългосрочното оцеляване на най-ценните и застрашени видове и местообитания за Европа в съответствие с основните международни договорености в областта на опазването на околната среда и биологичното разнообразие.

Местата, попадащи в екологичната мрежа се определят в съответствие с две основни за опазването на околната среда Директиви на Европейския съюз – Директива 92/43/ЕЕС за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (наричана накратко Директива за хабитатите) и Директива 79/409/ЕЕС съхранение на дивите птици (наричана накратко Директива за птиците).

Основните изисквания на двете директиви са отразени в българското законодателство чрез Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), приет от Народното Събрание през август, 2002.
Съгласно него в страната се обявяват защитени зони като част от националната екологична мрежа. Това са места от територията и акваторията на страната, които отговарят на изискванията за наличие на важни за биологичното разнообразие растителни и животински видове, и типове природни местообитания, включени в Приложенията на Директивата за хабитатите.

14.1.1.Защитени зони в Община Стамболийски по Директивата на птиците :

Бесапарски ридове – BG0002057

Обща територия: 14765.05 ха | Територия: 14765.05 ха


Досие на защитена зона

Одобрена с решение на Министерски съвет № 122 от 02.03.2007г. ( публикувано в ДВ бр. 21 от 09.03.2007г.)

Одобрена от Националния съвет по биологично разнообразие: 21.11. 2006г.

Внесена в МОСВ документация по чл.8 ал.1 на ЗБР: МОСВ/вх. № 48–00–487, София, 24.07.2006г.

Вносител: Българско дружество за защита на птиците (БДЗП)

река Въча_Тракия – BG0000424

Обща територия: 550.32 ха | Територия: 550.32 ха


Вносител: Зелени Балкани
Досие на защитена зона

Внесена в МОСВ документация по чл.8 ал.1 на ЗБР: МОСВ/Вх.№ 26-00-3395, София, 20.10.2006 г.

Одобрена от Националния съвет по биологично разнообразие: 21.11.2006 г.

Одобрена с решение на Министерски съвет: № 122 от 02 март 2007 г.

Одобреният от Министерски съвет списък публикуван в ДВ брой 21 от 09.03.2007 г. Документацията внесена в Европейската Комисия: март 2007

с. Куртово Конаре:

Бесапарски възвишения – BG0000254

Обща територия: 6743.06 ха | Територия: 6743.06 ха


Досие на защитена зона

Вносител: Зелени Балкани

Внесена в МОСВ документация по чл.8 ал.1 на ЗБР: МОСВ/Вх.№ 26-00-3395, София, 20.10.2006 г.

Одобрена от Националния съвет по биологично разнообразие: 21.11.2006 г.

Одобрена с решение на Министерски съвет: № 122 от 02 март 2007 г.

Одобреният от Министерски съвет списък публикуван в ДВ брой 21 от 09.03.2007 г.

река Въча_Тракия – BG0000424

Обща територия: 550.32 ха | Територия: 550.32 ха


Вносител: Зелени Балкани
Досие на защитена зона

Внесена в МОСВ документация по чл.8 ал.1 на ЗБР: МОСВ/Вх.№ 26-00-3395, София, 20.10.2006 г.

Одобрена от Националния съвет по биологично разнообразие: 21.11.2006 г.

Одобрена с решение на Министерски съвет: № 122 от 02 март 2007 г.

Одобреният от Министерски съвет списък публикуван в ДВ брой 21 от 09.03.2007 г.

Документацията внесена в Европейската Комисия: март 2007

Зоната одобрена от ЕК:
Проекто-заповед за обявяване на зоната публикувана за обсъждане в:
• страницата на МОСВ:
• национален ежедневник:
Заповед на Министъра на ОСВ за обявяване на ЗЗ публикувана в ДВ

14.2.Влажни зони

Влажните зони са екосистеми, в които водата е основният фактор, от който зависят екологичните условия и свързаните с тях животни и растения. Според Рамсарската конвенция, влажните зони са: „блата, торфища, мочурища или открити водни площи, естествени или изкуствени, постоянни или временни, статични или течащи, сладки, бракични или солени, включително територии с морска вода, дълбочината на които при отлив не надхвърля 6 метра”.
Влажните зони са сред най-продуктивните екосистеми на Земята. Те предоставят уникални условия за живот на множество растителни и животински видове – безгръбначни, риби, земноводни, влечуги, птици и бозайници.
Влажните зони са ценен източник на много ресурси с икономическа стойност, от които зависи изхранването на милиони хора.
Влажните зони са територии, приоритетни за опазване, поради факта, че влошаването на състоянието и унищожаването им водят до загиването на огромен брой животински и растителни видове, които се срещат единствено там. Много от тези видове имат не само важна екологична функция, но и съществена икономическа стойност от обществена гледна точка – често прехраната и оцеляването на цели общества традиционно са свързани с използването на ресурсите на влажните зони.
Една от не по-малко важните ползи от влажните зони, е способността им да служат като естествена пречиствателна станция, благодарение на процеса на самопречистване на преминаващите през тях води. В Община Стамболийски по-значими влажни зони са: поречието на р. Марица и р. Въча и рибарниците край с. Триводици. Те не ве водят влажни зони с международно значение, но са от съществено значение за забазване на биоразнообразието в общината.

14.3.КОРИНЕ места – територия, описана по стандартната международна методика на проекта на Съвета на Европа „КОРИНЕ биотопи“ (CORINE Biotopes) с общоевропейско консервационно значение за висши растения, безгръбначни, риби, влечуги, птици и местообитания) – не

14.4.Обекти от Световното природно наследство – конвенция на ЮНЕСКО – не

14.5.Биосферни резервати по Програма “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО – територии, включващи земни и морски екосистеми – не

14.6.ОВМ (територия от международна значимост за опазване на птиците, описана по стандартната международна методика на BirdLife International) да

14.6.1. БЕСАПАРСКИ РИДОВЕ (КОД НА МЯСТОТО BG057)

Площта на мястото е 14 765,05 ha. Обхваща територии в Пазарджишка и Пловдивска области. Бесапарските ридове са разположени в югоизападната част на Тракийската низина в близост до град Пазарджик, в подножието на Родопите. Мястото обхваща ниски варовити безлесни хълмове и съседните открити пространства на запад до пътя за Пещера, на изток до река Въча. Северна граница е река Марица, а южната преминава през землищата на селата Радилово, Бяга и Козарско и достига до град Кричим. На територията на мястото попадат и рибарниците до село Триводици.
Бесапарските ридове са с надморска височина между 350 и 536 м. Около 90 % от територията им е заета от калцифилни и топлолюбиви тревни съобщества и обработваеми площи. Има отделни петна широколистни и смесени гори. Най-разпространените тревни съобщества са доминирани от белизма, поради факта че видът е много издържлив на паша, утъпкване и особено на ерозия. Малък процент от територията е заета от храсти и ниски дървета.
Варовитите хълмове се характеризират със специфична растителност, което определя тяхното значение като убежище на редки, ендемични и реликтни видове. На хълмовете расте един локален ендемичен растителен вид – текирската мишорка (Gypsophila tekirae). От бозайниците, лалугерът (Spermophilus citellus) като световно застрашен вид заслужава особено внимание. Той представлява също така и основен хранителен ресурс за хранещите се тук дневни грабливи птици, някои от които много редки и застрашени.
В Бесапарските ридове са установени 86 гнездящи видове птици, от които 15 са включени в Червената книга на България. От срещащите се видове 43 са от европейско природозащитно значение. Като световно застрашени са включени 2 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 25 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. Бесапарските ридове са от световно значение за опазването на застрашения от изчезване на планетата царски орел (Aquila heliaca) и едно от най-важните места в България от значение за Европейския съюз за гнездящите тук полска бъбрица (Anthus campestris), белоопашат мишелов (Buteo rufinus), ловен сокол (Falco cherrug) и дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra). Тъй като мястото предоставя богата хранителна база, то поддържа значителни гнездови популиции и на други видове грабливи птици като малкия креслив орел (Aquila pomarina), орела змияр (Circaetus gallicus), скалния орел (Aquila chrysaetos), сокола скитник (Falco peregrinus) и др. Видове, характерни за откритите тревни местобитания, като совоокия дъждосвирец (Burchinus oedicnemus), късопръстата чучулига (Calandrella brachydatyla) и други също гнездят в района в значителна численост.

15. Защитени видове в Община Стамболийски:

15.1. Защитени растения:

Текирската мишорка (Gypsophila tekirae) – Български и локален ендемит, среща се само по северните склонове на Огняновско-Синитевския и Триводишкия рид (част от Бесапарските ридове) и никъде другаде по света. Малка част от находището на вида попада в ЗМ “Огняново-Синитевски рид”, цялото находище попада в орнитологично важно място Бесапарски ридове и флористично важно място Бесапарски ридове и ще бъде обявено за защитена зона по Натура 2000. Цъфти през май – юни. Видът е реликт, включен е в Червения списък на България с категорията „критично застрашен” и в Червената книга на България с категорията „рядък”. Защитен е от Закона за биологичното разнообраие. Включен е в списъка с видове, чиито местообитания са приоритетни за включване в световната мрежа от Важни места за растенията.
Двурога пчелица (Ophrys cornuta) – Също много красиво цвете от семейството на орхидеите, известна е още и под името пчела-гълъб, тъй като в профил цветът прилича на гълъб, а когато се гледа отпред – наподобява пчела. Последното е приспособление за привличане на насекоми опрашители. Видът е включен в Червения списък на България с категорията “уязвим”. Защитен е от Закона за биологичното разнообразие. Включен е и в Приложение II на Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES).

15.2.Защитени животни

Шипобедрена костенурка (Testudo graeca) – Видът е защитен и е включен в Бернската конвенция. Рядко срещана в областта. Има данни да се среща в резерват “Червената стена”, ЗМ „Кричим” (до с. Куртово Конаре, община Стамболийски).
Шипоопашата костенуркa (Testudo hermanni) – Видът е защитен и е включен в Бернската конвенция. Рядко срещана в областта – ЗМ „Кричим” (до с. Куртово Конаре, община Стамболийски)

15.3.Защитени птици :

Белоопашат мишелов (Buteo rufinus) – ОВМ “Бесапарски ридове” и ОВМ “Средна гора” са едни от най-важните места в България от значение за Европейския съюз за опазване на вида. Постоянно гнездене на вида е установено в ЗМ „Скалния комплекс „Караджов камък” (до с. Мостово и с. Сини връх, община Асеновград), както и в ОВМ “Бесапарски ридове” и ОВМ „Добростан”.
Бял щъркел (Ciconia ciconia) – масово разпространен вид.
Дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra) – ОВМ “Бесапарски ридове” е едно от най-важните места в България от значение за Европейския съюз за опазване на вида.
Ловен сокол (Falco cherrug) – ОВМ “Бесапарски ридове” и ОВМ „Централен Балкан” са едни от най-важните места в България от значение за Европейския съюз за опазване на вида
Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus) – В Пловдивка област място от световно значение за вида по време на зимуване и миграция е ОВМ “Рибарници Пловдив”. В ОВМ “Марица Пловдив” се намира най-голямата нощувка на вида по поречието на Марица и за цялата Тракийска низина. ОВМ „Язовир Конуш” също е място с международно значение за вида по време на миграция и през зимата. За опазването му е обявена ЗМ „Нощвка на малък корморан – Пловдив”. Видът се среща още в ОВМ „Язовир Пясъчник” и в ЗМ „Кричим”.
Малък креслив орел (Aquila pomarina) –има данни да гнезди в ОВМ “Бесапарски ридове”.
Полска бъбрица (Anthus campestris) – ОВМ “Бесапарски ридове” е едно от най-важните места в България от значение за Европейския съюз за опазване на вида.
Скален орел (Aquila chrysaetos) – В Пловдивска област има данни, че се среща в биосферен резерват „Стенето” и гнезди в ОВМ “Бесапарски ридове
Сокол скитник (Falco peregrinus) – В Пловдивска област има данни да гнезди в ОВМ “Бесапарски ридове”.
Царски орел (Aquila heliaca) –ОВМ „Бесапарските ридове” са от световно значение за опазването на този световно застрашен от изчезване вид
Черен щъркел (Ciconia nigra) –видът се среща в ЗМ „Кричим” (до с. Куртово Конаре, община Стамболийски

15.4. Защитени бозайници :

Видра (Lutra lutra) –ЗМ „Кричим” (до село Куртово Конаре, община Стамболийски)
Лалугер (Spermophilus citellus) – Световно застрашен вид. Важна хранителна база за редки грабливи птици. В Пловдивска област се среща в ОВМ „Бесапарски ридове”, по пасищата край река Марица
Невестулка (Mustela nivalis) – В Пловдивска област се среща в ЗМ „Кричим” (до с. Куртово Конаре, община Стамболийски)
Пъстър пор (Vormela peregusna ssp. peregusna) – В Пловдивска област се среща на Бесапарските ридове.

15.5. Видове от Червената книга, разпространени в Община Стамболийски:

• Застрашени растения, разпространени в община Стамболийски:

Стрибърнова айважива (Alkanna stribrnyi)- – находище на новоселско-кричимски рид в Бесапарските ридове
Стрибърниева айважива Латинско наименованиеAlkanna stribrnyi Velen. – чете се „алкана стрибърни“ Природозащитен статут и заплахиЗащитен вид, включен в Приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие. Описание и разпознаванеРастения само с прости власинки. Стъблото без розетка от листа в основата, венчето отвън с равномерни, къси, прости власинки. Разперената част на венчето с диаметър 8 – 11 мм – при близките видове диаметъра е между 5 и 9 мм. Височина на растението 5 – 20 см. Цъфти април – май. Разпространение-В България се среща в Славянка, Южен Пирин, Средните Родопи и Тракийската низина. Балкански ендемит.
Източният чинар (Platanus orientalis)
Текирска мишорка (Gypsophila tekirae)- локалния ендемит Текирска мишорка (Gypsophila tekirae) – наименованието идва от старото име на с.Триводици – Текира. Видът е ендемит.
Тракийски равнец (Achillea thracica)

• Влечуги от Червената книга, разпространени в Община Стамболийски

Смок мишкар (Elaphe longissima) – застрашен вид у нас и в границите на ареала си

• Птици от Червената книга, разпространени в Община Стамболийски:

Редки видове птици са:

Пернатонога кукумявка
Скален орел
Черен кълвач

Застрашени видове птици са:

Белоока потапница
Белоопашат мишелов
Белошипа ветрушка
Глухар
Голяма бяла чапла
Късопръст ястреб
Лещарка
Ловен сокол
Малък корморан
Малък креслив орел
Малък орел
Орел змияр
Орел рибар
Осояд
Сокол орко
Сокол скитник
Царски орел
Черен щъркел

• Бозайници от червената книга, разпространени в Община Стамболийски:

Видра
Пъстър пор

16.Лечебни растения

На територията на Община Стамболийски има разнообразие от лечебни растения, което е доказано от предварителен проект за ресурсите и възможностите за ползване на лечебни растения.

17. Туризъм.

Община Стамболийски разполага с възможности за развитие на туризма, макар и по-ограничени в сравнение с традиционните туристически райони в България. След направени проучвания , са констатирани благоприятни дадености за развитие на екологичен, орнитоложки, селски, риболовен, културен и фестивален туризъм.
Попадането на населените места от общината в Екологично мрежа „Натура 2000” благоприятства бъдещото развитие на туризъм.
За развитието на туризма в Общината е необходимо:
Изработване на Програма за развитие на туризма
 Привличане на инвестиции за капитално строителство на туристически обекти и инфраструктурното им подсигуряване
 Насърчаване на частното предприемачество в туризма
 Изграждане на материално – техническа база на туризма
 Развитие на спътстващата туристическа и техническа инфраструктура
 Създаване на условия за маршрутен туризъм, екотуризъм, селски туризъм, орнитоложки, културен и развлекателен турзъм
 Използване на местни, културни и фолклорни традиции за туристически цели
 Повишаване на квалификацията на заетите в туристческите услуги
 Информационно осигураване на туризма чрез изграждане на общински информационен център
 Провеждане на пазарни проучвания за туристическите продукти и осугураване на достъп до тях
 Използване на алтернативни форми за развитие на туризъм чрез партньорство между местна влест, неправителствени организации, частен бизнес и регионални институции.

ІІ. АНАЛИЗ НА СИЛНИТЕ И СЛАБИ СТРАНИ, ВЪЗМОЖНОСТИТЕ И ОПАСНОСТИТЕ В ОБЩИНА СТАМБОЛИЙСКИ – SWOT

III. ВИЗИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА НА КУРТОВО КОНАРЕ

Куртово Конаре– селище със съхранена природа, качествена среда за живот и бизнес, с осигурен баланс на интересите на настоящите и на бъдещите поколения и гражданска ангажираност при опазването на биоразнообразието.

IV. ЦЕЛИ :

На основата на тенденциите, очертани при анализа на средата и резултатите от SWOT анализа, се очерта следната
ГЕНЕРАЛНА СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ: Постигане на устойчиво развитие на Куртово Конаре чрез опазване на биоразнообразието.

Куртово Конаре притежава богато биологично разнообразие, което трябва да се съхрани за поколенията. „Биологичното разнообразие е неразделна част от националното богатство и опазването му е приоритет и задължение на държавните и общинските органи и гражданите „– /Закон за биологичното разнообразие/

СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ :

1.Опазване на богатото биологично разнообразие на района, чрез разумно и щадящо използване

Богатото биологично разнообразие е един от значимите активи на територията, чието разумно ползване, трябва да бъде обект на целенасочена местна политика. Извличането на стопанска изгода в краткосрочен план трябва да се осуети, чрез поредица от мерки и дейности, гарантиращи неговото опазване и предаване на следващите поколения. Без запазена природа и съхранено биологично разнообразие (не само в защитените територии), не е възможно да бъде постигнато оптималното състояние на околната среда . Устойчиво ползване на този ресурс е важен фактор за бъдещия просперитет на местната общност в дългосрочен план.

2. Устойчиво ползване на почвите

Мерките и дейностите по тази специфична цел са насочени основно към изграждане на знания и умения за превенция на пожари, на наводнения и на ерозия на почвената покривка.

3. Подобряване на устройственото планиране за чувствителни в екологично отношение територии

Изработването на устройствени планове на такива територии е важно условие за разумното им застрояване и недопускане на претоварване с функции, които биха ги увредили или унищожили. Това е особено важно за територии, към които се проявява инвестиционен интерес и натискът би довел до вземането на решения, които не са в дългосрочен интерес на природата и обществото.

4. Информираност и въвличане на местната общност в реализацията на мерки, насочени към опазване на природната среда и биоразнообразието

Широкото участие на обществеността и на местните заинтересовани страни в процеса на опазване и възстановяване на компонентите на околната среда е важно условия за постигане на целите на програмата. От една страна, хората, институциите и организациите, са заинтересовани и са ползватели на ресурсите на природата, но от друга страна, те са основният източник на заплахи за състоянието на околната среда. Затова тяхната информираност, образованост, разбиране за причините и начините на опазване и мотивирането им за участие са от изключително значение за постигане на целите на програмата. Предприемането на планирани и целенасочени дейности за осигуряване на това разбиране и участие е необходимо при прилагане на програмата.
Дейностите в тази насока, трябва да включат както информационни кампании, така и обучение за НПО и активни граждански групи, които да бъдат въвличани чрез различни форми на участие.

5. Подобряване на координацията между местните власти и контролните органи

ПРИОРИТЕТИ:

За определяне на приоритетите на програмата са идентифицирани три основни критерия, които имат пряка връзка с аспектите на устойчивото развитие:

1. Висока степен на застрашеност или риск за компонентите на околната среда.
Този критерий се прилага, когато има риск, че не вземането на мерки мо-же да доведе до безвъзвратна загуба на определени качества или елементи на природната среда.

2. Осигуряване на икономически ползи за местните хора.

Този критерий е свързан с възможността планираните дейности да допринесат за подобряване на икономическото положение на местните хора. Като приоритетни се избират такива дейности в плана, които могат да осигурят и допълнителни ползи за местната икономика.

3.Ресурсна осигуреност на дейностите.

Когато се планират като приоритетни определени дейности, необходимо е да се вземе в предвид и тяхната реалистичност. Ако общината няма собствени ресурси и не могат да бъдат идентифицирани реалистични източници на финансиране, дейностите не могат да попаднат сред приоритетните. Това се отнася не само за финансовите, но и за човешките и институционалните ресурси, необходими за изпълнението на определените дейности.

V. ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ:

VІ. Документи , свързани с опазване на биоразнообразието:

Закони
Списък от закони, свързани с опазването на биоразнообразието

 

ЗАКОН за опазване на околната среда
ЗАКОН ЗА ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ
ЗАКОН ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ
ЗАКОН за защита от шума в околната среда
ЗАКОН за водите
ЗАКОН за горите
ЗАКОН за подземните богатства
ЗАКОН за обществените поръчки
ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА
ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ
ЗАКОН за лова и опазване на дивеча
ЗАКОН за рибарството и аквакултурите
ЗАКОН за генетично модифицирани организми
ЗАКОН за лечебните растения

Правилници

Списък на правилници, имащи отношение към опазване на биоразнообразието

Документи за изтегляне

Документи за изтегляне
УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК на Министерството на околната среда и водите
УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА АГЕНЦИЯ ПО ОКОЛНА СРЕДА
ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите
УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК на Националното управление по горите
ПРАВИЛНИК ЗА УСТРОЙСТВОТО И ДЕЙНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА
ПРАВИЛНИК ЗА УСТРОЙСТВОТО И ДЕЙНОСТТА НА ДИРЕКЦИИТЕ НА НАЦИОНАЛНИТЕ ПАРКОВЕ
ПРАВИЛНИК ЗА ДЕЙНОСТТА, ОРГАНИЗАЦИЯТА НА РАБОТА И СЪСТАВ НА БАСЕЙНОВИТЕ ДИРЕКЦИИ
УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК ЗА ДЕЙНОСТТА, СТРУКТУРАТА, ОРГАНИЗАЦИЯТА НА РАБОТА И ЧИСЛЕНИЯ СЪСТАВ НА БАСЕЙНОВИТЕ СЪВЕТИ
ПРАВИЛНИК ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА ДЕЙНОСТИ В ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ, ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ
ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за горите
ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча
ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд
ПРАВИЛНИК ЗА УСТРОЙСТВОТО И ДЕЙНОСТТА НА ВИСШИЯ КОНСУЛТАТИВЕН СЪВЕТ ПО ВОДИТЕ