Картотека на местните сортове

КАРТОТЕКА

НА СТАРИ МЕСТНИ СОРТОВЕ

ОТ АРХИВ НА НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ ”ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ – 1897”

с. КУРТОВО КОНАРЕ

 


1.Въведение

С Картотеката целим да представим пред местната общност и всички интересуващи се от темата сортовото разнообразие на Куртово Конаре.  В издирването, описанието и представянето на стари сортове/ наричат се още наследствени/  участваха:

Изпълнителният екип  на читалището, доброволци и възрастни хора от Куртово Конаре.

 „Наследствен сорт”, „наследствен вариетет”, „наследствен плод” и „наследствен зеленчук” са термини използвани за старите сортове растения , които все още са поддържани от градинари и селски стопани.  Те са били в обща употреба, отглеждани през предишните периоди от местната история, но не се използват или се ползват рядко  в съвременното индустриализирано земеделие. Много от старите сортове са запазвали качествата си чрез свободно опрашаване, докато плодови сортове като например при ябълките са разпространявани през вековете чрез резници и присадки.

 Дефиницията на понятието наследствен / стар/  сорт е остро дебатирана. Така например една школа непоколебимо държи на минимална възраст от 100 години, други считат, че следва да е 50 години, а някои предпочитат 1945г, която маркира края на Втората Световна война и приблизителното начало на широкото разпространение на хибриди от компаниите произвеждащи семена и разсад. Много градинари считат 1951г за последната година на възникване на сортове, които могат да бъдат наречени наследствени/ стари/. Разбира се някои от наследствените сортове са много по-стари, а други са дори праисторически. Друг начин на дефиниране е буквалното разбиране на „Наследствен”, според която това са сортове селектирани и отглеждани в продължение на много поколения от членовете на едно семейство. Допълнително съществува категорията на „комерсиалните наследствени сортове”, които са в употреба от много поколения и са от такова качество, че са запазени и поддържани дори и след като компанията излиза от бизнеса или по някакъв начин изпуска линията на поколенията. От друга страна някои от комерсиалните сортове са просто придобити и впоследствие поддържани от компаниите за семена наследствени сортове. Независимо от интерпретацията на различни хора повечето институции са на мнение, че по определение наследствените сортове трябва да са със свободно опрашване. Те могат да са също така свободно опрашвани сортове, размножени и стабилизирани с класически растениевъдни практики. Повечето, ако не всички хибридни растения, ако се развъдят повторно няма да са същите като първоначалното хибридно растение и това означава зависимост на семената за бъдещи реколти от дистрибуторите.

             В Куртово Конаре в началото на ХХ век е имало над 100 стари местни сорта плодове и зеленчуци. След колективизацията и насилственото вливане в ТКЗС, интересът към старите местни сортове спадау някои от тях са загубени базвъзвратно, а други са оцеляли като наследствени – т.е. в малки количества са отглеждани  от различни семейства в дворните градини. Така са запазени и до днес и ние можем да ги възродим и запазим за следващите поколения. Още по-горди сме от факта, че някои от тези сортове носят и името на населеното ни място.

2. Старите местни сортове:

2.1. Зеленчуци:

2.1.1. Розов домат – голям бабин

Име на продукта

РОЗОВ  ДОМАТ

Местен сорт ( Старите бабини  розови домати)

Описание на продукта

Едри, до много едри, розови домати. Картофен тип листа. Семената се събират от местните хора всяка година  от специално подбрани едри и напълно узрели домати.Има  специална  технология   за сушенето на семената, които се засяват в края на януари, до средата на февруари.

Плодовете при узряване са равномерно и интензивно розови, много едри , средно тегло – 300-500 г, средно твърди, плътни, непукливи. Плодовете са с крехка тънка кожица, месести и отлични вкусови качества.

Подходящи са за средно ранно производство на открити площи или в оранжерии-през последните години. Отглеждат се едностъблено, на опорна конструкция и достигат височина над 2 м. Продукцията е предназначена за прясна консумация, но стават и за консервиране. По комплекс от пазарни и вкусови качества на плодовете значително превъзхождат разпространените у нас чужди и български розовоплодни сортове домати. Съцветията са през три –четири листа и  сортът завързва до 2-3 плода на цветна китка. Сравнение на сухото вещество на Куртовския розов домат с други български сортове розови домати показва, че сухото вещество при първите е 6.5 Re (%), докато при сорт „Розово сърце” сухото вещество е 5.2%, т.е. разликата е около 20% в полза на Куртовския розов домат.

История на продукта

През 1896 г.,  в Куртово Конаре се отглеждат първите ранни червени домати в България, пренесени от Цариград, благодарение на Александър Димитров, наричан от местните – Дядо Александър. Легендата разказва, че е пренесъл доматеното семе в бастуна си. Същият е известен с приноса си в стопанската история на България. В Куртово Конаре е смлян първият килограм червен пипер, отгледани са първите фъстъци в България и пр. В селото се намира и царската резиденция „Кричим” , построена от Цар Фердинанд  и разширена от Цар Борис 3. И двамата са известни със своите изследователски страсти и привнасянето на  растения от други места. Така например, смята се, че и семето на розовият домат е  внесено през 30-те години на 20 век от градинари в резиденция” Кричим”. През 1934-1935г. са се осъществявали пътувания до Австрия и Унгария с цел – обогатяване на парка и стопанството към резиденцията. От това време се появяват първите райски ябълки и първите розови домати в България. Обслужващият персонал в резиденцията са били хора от селото, които са започнали да ги отглеждат за лична консумация в своите дворове и постепенно този сорт се е разпространил в селото и околностите. От средата на 30-те години, Куртово Конаре е едно от местата, в които екипът на акад. Христо Даскалов е работил на терен. / През 1932 г. акад. Хр. Даскалов е назначен за директор на Опитната станция по зеленчукопроизводство и оризарство в Пловдив (сега – Институт по зеленчукови култури “Марица”), където работи в продължение на 15 години – до 1946 г. През този период той се посвещава основно на зеленчукопроизводството, генетиката и селекцията, и постига най-забележителните си научни постижения. Не случайно този период се счита за един от най-плодотворните в неговия творчески живот./

 В екипа на акад. Даскалов, като гл. асистент в онези години, е работил и проф. Милко Йорданов, който си спомня за розовите домати в Куртово Конаре. Известен като доайенът  в селекцията на домати, на по-късен етап – 60-те години, отново работи на терен и в Куртово Конаре, откъдето събира семена от розовия домат. „Имахме розов едър домат, който се пазеше в генната банка на Института по генетични ресурси в Садово“, разказва той.

Розовият домат присъства и в спомените на най-възрастните жители на Куртово Конаре и се предава от поколение на поколение.

През последните 10 г. се отглежда и за пазар, поради нарасналото търсене на розови домати.

 Фестивал –  Фестивал на чушките, доматите, традиционните храни и занаяти – провежда се ежегодно от 2009г. – втората седмица (петък, събота и  неделя ) на септември

Фейсбук страница – Куртово Конаре Фест 

  • Пословици и поговорки:”Чушки и домати, който не яде, той голям не ще да порасте…”

Местни изрази : „Сладък като розов домат”,  „Домат, ама розов”

Историческа територия на производство *

Този сорт  се отглежда в Куртово Конаре  и съседните села (Ново село, Йоаким Груево, Триводици и др.)-т. нар. Кричимско поле на Горно-Тракийската низина.

Продуктът продава ли се на пазара?

Да – от последните 5-6 години. Този сорт розови домати има и по-висока цена от другите сортове. Първите плодове, особенно тези, отгледани в оранжрии, узряват в началото на юни и по  наша информация се продават над 5 лв.за кг.  Много често по пазарите в големи градове и София  има и надписи « Домати от Куртово Конаре»( случва се не винаги да са от този район).

Или се произвежда само за домашна консумация?

В К. Конаре и околните села това е предпочитания сорт домати за собствена  консумация. Много често местните хора отглеждат и други сортове – по-родовиттите и  високодобивни червени домати – за пазара, но за лична консумация ползват розови домати, поради отличните вкусови качества, тънка ципа и добре развита месеста част с малко семки.

Кои са факторите, застрашаващи този продукт?

Отглеждането на нови сортове домати- предимно холандски, които са много родовити и твърди  и понасят транспортирането до   борси и пазари добре.

 За лична консумация – има устойчивост, защото семената се предават от поколение на поколение  и плодовете са предпочитани – за лична консумация.

2.1.2. Попски фасул

Посочете името на продукта, както е известно в мястото на произход. Ако името е на местен диалект дайте и неговия превод на български и английски.

ПОПСКИ ФАСУЛ

Рopish beans

Описание на продукта*

Този сорт принадлежи към вида Phaseolus lunatus. Почти всички отглеждани у нас сортове са от вида обикновен фасул – Phaseolus vulgaris. Растението е силнорастящо и за разлика от обикновения фасул понася много добре високите температури. Бобовете са много едри, използват се както в незряло състояние (само зърната, защото чушките са груби) – в суров вид вкусът им е много добър, така и в зряло.   Сортът е сравнително късен, затова не трябва да се закъснява със сеитбата. Фасулът изнася семеделите си над почвата и пониква в зависимост от температурата и влагата в почвата средно за около 15 дни. Вегетационния период на този фасул е по-дълъг-  около 90 дни. През вегетацията най-важни фази в развитието са цъфтежът и формирането на бобовете. Фасулът цъфти много, но само 20-25% от цветовете на фасула дават узрели и добре развити бобове. Узряването протича за 12-15 дни. Бобовете не узряват едновременно . Стъблото е с височина над 2 м. Листата са сложни, съставени от няколко листенца на обща дръжка. Цветът е  бял и специфичен, като цветовете са поединични или събрани по няколко на гроздове. Плодът е боб, в който са разположени от 1 до най-много 5 едри семена.Семената имат бъбрековидна сплескана /плоска/  форма, шарени – окраска в бяло и лилаво до тъмночервено  и  са доста едри, състоят се от обвивка, зародиш и семедели. Растението е едногодишно, увивно.

История на продукта

История: Не се знае точно кога и откъде е попаднал сред местните, но се отглежда   поне от 70 години в отделни къщи в Куртово Конаре. Семената се предават от поколение на поколение. Традиционно за готвене се ползва бял боб, но Попският боб е много подходящ за салати и по-рядката му консумация е довела и до названието – Попски  – т.е. по-рядко се готви, на определени празници и е привилегия за духовните лица – т.е. по-богатото съсловие. Има особен маслен вкус и засища .

В момента се отглежда в около 10 къщи в Куртово Конаре .

Фестивал –  Фестивал на чушките, доматите, традиционните храни и занаяти – провежда се ежегодно от 2009г. – втората седмица (петък, събота и  неделя ) на септември – от 2015г. на фестивала се предлага от попския боб в ограничени количества.

Пословици и поговорки:

От едно гърне боб ядат и все се мислят за по-умни един от друг.

Бобът си е боб! / т.е. вкусен/

Като се научиш да готвиш боб-може да се жениш! – отнася се за млади момичета

Гатанка:

В шушулчица се ражда,
в гърненцето умира,
а всеки му се радва,
кога добре увира.
Що е то?/боб/фасул//

Вярвания: Според вярванията бобът  има свойства да пази хората от злото. Най-често човек вярва в амулет, който носи със себе си-от бобени зърна. Гадае се  и  на боб.

Има песен „Чорба-каша боб-фасул”, която е войнишки сигнал за хранене, но е добила и популярност като хумористично название.

Историческа територия на производство

Пловдивско- с. Куртово Конаре

Продуктът продава ли се на пазара?

От 2015г. се предлага в ограничени количества и на местния Фестивал на чушката, домата, традиционните храни и занаяти.

Имаше единични случаи на продажби на пазари в близост до селото  – пр.: в гр. Пещера – един производител го предлагаше  от 2006 до 2008г., но след неговата смърт нямаме данни за други продажби по пазари. Знае се, че Попският фасул е имал голямо търсене на този пазар и малкото предложени количества веднага са привършвали.

Или се произвежда само за домашна консумация?

Най-често се произвежда за домашна консумация.

В момента се отглежда в около 10  къщи в Куртово Конаре –в „Долната махала” – само за домашна консумация и в малки количества. Селото има към 3000 жители и е образувано от сливането на две селища –Куртово и Конаре през 1760г. , които днес са известни с названията Горна и Долна махала / Куртово е в горната махала, а Конаре – в Долната./ . От исторически източници е известно, че в Долната махала / Конаре/ се заселват и много преселници от Одринско и от Северна Гърция. Възможно е някои от тях да са пренесли и този сорт боб / фасул/.

Кои са факторите, застрашаващи този продукт?

-Отмиране на традицията да се отглежда боб в населеното място

– Сортът е стар и почти изчезващ – малко хора го знаят

– Навлизане на вносни бобови продукти на по-ниски цени

– Непознаването на този сорт и липсата на популярност дори в населеното място, където се отглежда

– Младите хора рядко се занимават със земеделие и проявяват слаб интерес

Допълнителна информация:

Производители:

Емилия  Шушарова – Куртово Конаре

– Петър Павлов– Куртово Конаре

– Мария Донева- Куртово Конаре

– Виолина Манчева – Куртово Конаре

– Костадин Нинков – Куртово Конаре

– Лазарина Герова- Куртово Конаре

-Йовка Шивикова – Куртово Конаре

2.1.3. Куртовска капия

Име на продукта

Куртовска капия

Описание на продукта

Традиционен сорт пипер тип Капия подходящ за производство на открито.

 Растението е високо  около 50- 60 см. Плодовете са едри, висящи, дълги, двустранно сплеснати, тип капия. Повърхността им е гладка, гланцова, с две надлъжни вдлъбнатини. Месестата част е крехка, сладка, сочна, с приятен аромат. Цветът на чушката е наситенозелен и тъмночервен. Плодовете са едри, висящи, дву- и триръби, с дължина 12-15 см и средна маса 75-80 гр. В техническа зрялост – тъмнозелени, а в ботаническа – интензивно червени.  Сортът е подходящ за средно ранно и късно производство. Вегетационният период до ботаническа зрелост е 140-150 дни. Продукцията е предназначена за консумация в прясно състояние и преработка (основно за печене, мариноване, пюрета, лютеница).

История на продукта

Фестивал –  Фестивал на чушките, доматите, традиционните храни и занаяти – провежда се ежегодно от 2009г. – втората седмица (петък, събота и  неделя ) на септември

Исторически данни:  

http://www.agronom-bg.com/istoriya-na-kurtovskata-kapiya-i-rozoviya-domat

По местни предания Дядо Александър ( Александър Димитров) от К. Конаре е пренесъл семена  на пипер  от Унгария и вследствие смесване на пипер от няколко сорта  се е получила и  Куртовската капия, която впоследствие е селектирана  и има подобрения в институт ”Марица” – Пловдив.

Пословици и поговорки: Мокрите гащи ядат риба, а сухите ядат пиперки

Песни:

Дилмано, Дилберо
Дилмано, Дилберо, (х2)
кажи ми как се сади пиперо. (х2)Да цъфти, да върже, (х2)
да береш (х3) как сакаш. (х2)Помуни го, побуцни го – (х2)
те така се сади (х2) пиперо. (х2)

Историческа територия на производство

Пловдивско- Куртово Конаре, Ново село, Триводици и др. , в някои села в Пазарджишка обл., в села около Кърджали, Хасково и др.

Продуктът продава ли се на пазара?

Да, но рядко се среща в чист вид – прoдава се новият вариант на Куртовската капия, разработен в Институт „Марица” и хибридни сортове.

 Или се произвежда само за домашна консумация?

Най-често се произвежда за домашна консумация.

Кои са факторите, застрашаващи този продукт?

Засаждането на по-високодобивни сортове , но с по-лоши вкусови качества ( особено при консервиране)– „Сръбска капия”, „Турска капия”и пр. до „Куртовска капия” . Получават се хибридни видове.

 

https://www.facebook.com/KurtovoKonareFest?ref=hl

http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Lifestyle/Life/Pages/080413_Kurtovo_Konare.aspx

http://bntplovdiv.com/news/economics/business/8374-zhiteli-na-selo-kurtovo-konare-otglezhdat-patentovana-kurtovska-kapiya-i-pravyat-naj-vkusnata-lyutenitza-ot-neya.html

 

2.1.4. Бамя

Пловдивска (Червена) бамя

Бамя, наречена още баян (Abelmoschus esculentus), е едногодишно тревисто зеленчуково растение от семейство Слезови. Стъблото е светлочервено, високо до 1 м. Листата също са светлочервени. В техническа зрелост плодовете са дълги 4-5 см, по-дебели са от тези на Лясковска бамя. Сравнително ран сорт, добивен, но се отглежда по-ограничено.Цветовете на бамята са оцветени в бледожълто с тъмно винено-червени петолъчки на дъното. Младите плодове се използват за ястия, туршии и за сушене, а семената, съдържащи 20 % масло – като сурогат на кафето. От изсушените стебла се правят въжени изделия. Листата на бамята са единични, прости, в основата на стъблото те са почти целокрайни, по средата – нарязани на 5 дяла, а към върха – дълбоко нарязани.

Цветовете са звънчеобразни, едри, лимоненожълти, разположени поединично в пазвите на листата. Бамята е факултативно (незадължително) самоопрашващо се растение.

Плодът е многогнездна пирамидална кутийка, която при някои сортове достига до 25 см дължина. При пълно узряване кутийката се пука по ръбовете и семената се изсипват.

Семената на бамята са обли, приличащи на фиеви зрънца, с масленозелен до черен цвят и с тъмни фини чертички. Семената на бамята запазват кълняемостта си до 4-5 години. Абсолютното им тегло варира между 55 и 75 г.

Бамята е една от най-топлолюбивите култури. Семената на бамята поникват при почвена температура над 15°С. Бамята е взискателна и към влагата. При неполивни условия растенията остават дребни, дават незначителни добиви и лошокачествена продукция. При дълбоки и добре разработени почви за лични нужди може да се отглежда и при неполивни условия.

Беритбата на бамята се извършва ежедневно или през ден, тъй като плодовете бързо застаряват и загрубяват. Берат се младите и крехки плодове с дължина 4-5 см. Беритбата на бамята продължава до падането на сланите. Набраните плодове трябва да се консумират или консервират, защото при съхраняване загрубяват.

2.1.5.Тикви

Тиквата е топлолюбиво и светлолюбиво растение. Към нея се отнасят три основни вида – обикновена, бяла и мускатна. Семената поникват при температури над 12-14ºС. Оптималната температура за растежа и развитието на растенията е 25-26ºС. Най-топлолюбива е мускатната тиква или т. нар. „цигулка“. Тя развива мощна коренова и листна система, поради което е необходимо почвата, на която се отглежда, да бъде с богато съдържание на органични вещества. Най-добре се развива на дълбоки, рохкави, проветриви и влагоемни почви. Добре се отразява торенето с оборски тор в норма 300-400 кг на 100 кв.м. внесени с есенната дълбока оран.

 

2.1.6. Бакла

Едногодишно растение от семейство бобови, отглеждано като зеленчук в много страни.

Баклата съдържа голямо количество белтъчини и целулоза, калций, фосфор, желязо, магнезий, каротин и втамини A, B1, B2, C, E.

Баклата съдържа в себе си около 25 % растителни белтъчини, чийто хранителни стойности са значително по-големи, отколкото белтъчините произлизащи от зърнените култури. Ценена е също така заради голямото съдържание на целулоза, въглехидрати, мазнини, витамини и минерали.

Баклата не съдържа холестерол, нейната консумация се препоръчва при болести на сърдечно-съдовата система. Регулира работата на храносмилателната система – благодарение на целулозата значително ускорява обмяната на веществата, затова често се прилага диети.

История

Баклата е известна от преди 5000 години. Нейни следи са открити в Китай, древния Египет, а даже и в руините на Троя. Ценена като лесна за отглеждане, хранителна, додаваща сила и енергия, а също така и бързо засищаща – консумирана основно от низшите обществени слоеве. В древността баклата била използвана като символ на смъртта и не е можело да се консумира от свещеници.

В Куртово Конаре се отглежда от началото на 20 век и до 70-те години е разпространена в почти всяка къща. Днес се отглежда само от 10-15 семейства и е почти изчезващ вид.

Рецепти

Най-вкусна е младата бакла, сварена в леко подсолена вода с малко масло.  Приготвя се и като боб. Може също така да се добави към салати, супи и всякакви ястия, които могат да се компонират с други бобени-фасул, грах и др.

2.1.7. Червено цвекло

Растение от семейство Лободови, отглеждано заради корените и листата му.

Съдържа въглехидрати, баластни вещества, калций, фосфор, магнезий, цинк, витамин C, B1, B5, B6, PP, E, фолиева киселина, провитамин A.

Червеното цвекло благотворно влияе върху нашите кости и зъби. Това е така, защото то съдържа калций, а недостатъкът на калций води до кариес, рахит, остеопороза и забавяне на растежа при децата. Благодарение на уникалното съчетание от въглехидрати, витамин C, калий и фолиева киселина червеното цвекло действа очистващо на организма, предотвратява анемията и умората и предпазва от ракови заболявания.

Всички днешни сортове произхождат от дивото цвекло, виреещо в Далечния Изток и в Индия. Първите сведения, отнасящи се за цвеклото, са намерени във Вавилон. То е високо ценено от античните гърци, които го принасяли на бог Аполон. Отначало за ядене служели само листата, а корените се използвали за лечебни цели. През XIV век цвеклото започва да се отглежда в Северна Европа. По времето на Наполеон І захарното цвекло получава широко разпространение, а понастоящем е втори по значимост източник на захар след захарната тръстика. Цвеклото е основна съставка на борша – най-прочутата супа от източноевропейската кухня.

В местната кухня години наред се използва само за оцветяване на туршиите, но днес вече се отглежда за салати, сокове и др.

2.2. Подправки

В картотеката изброяваме най-характерните подправки, ползвани в традиционните местни ястия:

2.2.1. Чесън

Лечебните свойства на чесъна са известни от преди 4000 години.

Чесънът съдържа селен, калций, фосфор, магнезий,   витамините- A, B1, C, PP. Богат на съединения унищожаващи бактериите, етерични масла, а също така окислители предпазващи от действието на свободните радикали. Най-силното антибактериално действие има суровият чесън, но даже и преработен намалява нивото на холестерола в кръвта, действа противосъсирващо, предпазва кръвоносната система и действа благоприятно на храносмилането. Унищожава микроорганизмите, дрождите, гъбичките и вирусите. Неговото действие унищожаващо вирусите намалява риска от рак.

Преди антибиотиците да навлязат във всекидневието, чесънът поради своите свойства бил използван като защита от инфекциозни болести и превантивно, по време на епидемиите на холера, чума или грип. За разлика от лекарствата или ваксините, чесънът не води до имунизация към бактериалните щамове и е нетоксичен за човека. Характерната миризма на чесъна се дължи на ензимния разпад на серните съединения, които настъпват по време на рязането или счукването му.

Чесънът датира от преди 4000 години, произлиза от Централна Азия, а се отглежда из целия свят. Много ценен като подправка в местната кухня. Традиционното зеле с пуйка в Куртово Конаре се приготвя с обилно количество чесън.

2.2.2. Магданоз

Двугодишно растение от семейство селъри. Отглежда се като зеленчук, но и като лечебно растение.

 Магданозът съдържа витамин A1, B1, B2, C и E, както икалций, фосфор, желязо и манган.

Коренът на магданоза най-често се използва като подправка. Неговите ароматни миризливи листа са известна подправка и заемат важно място до  билките в кухнята, често служи и за украса на готовите ястия. Магданозът е известен по целия свят, цени се много във френската и италианската кухня.

Листата на магданоза съдържат много провитамин А. Другото предимство му предимство е наличието на желязо и витамин С, което улеснява неговото усвояване. Затова се препоръчва неговата консумация заедно с други продукти, богати на желязо. Магданозът действа положително на храносмилателната, пикочната система, възбужда работата на хранопровода и действа антисептично.

Листата на магданоза могат да се замразяват или сушат, но замразени в по-голяма степен запазват хранителните си вещества, красивия цвят и аромата си.

Магданоз за здраве: Всяка част на магданоза е ценна и се използва в билколечението. Известните вещества на лекарства или инфузии са от корена на магданоз (RadixPetroselini), плодчета на магданоза (FructusPetroselini), листа и стръкчета магданоз (HerbaPetroselini) или магданозено олио (Oleum Pertroselini ).

2.2.3. Джоджен

2.2.4. Калоферче

2.2.5. Копър

2.3. Характерни гъби, срещани в местността „Върбиняка” край Куртово Конаре:

2.3.1. Къпинежка

Характерна гъба – диворастяща, която се среща в района на Върбиняка край Куртово Конаре. Бере се само през месец април и до средата на м. май. Позната е на местното население и от години се ползва за консумация  – различни рецепти и за консервиране.

2.3.2. Смръчкула

 

Гуглата на гъбата смръчкула е кълбеста или удължено-кълбеста, заоблена в горния край, куха, с размери от 3 до 10 см на височина и от 4 до 7 см в широчина. Повърхността на гуглата е изградена от множество кратерчета (ямички), свързани по-между си с неправилни по форма ребра, сраснали в долния край с пънчето. На цвят е отначало белезникава, по-късно жълтеникавокафява до тъмнокафява в сухо състояние. Ребрата са по-светло обагрени от вътрешността на ямките и обикновено са белезникави. Може да се каже, че външно гуглата донякъде наподобява пчелен кошер.

Пънчето на смръчкулата е кухо, леко мъхнесто, достига на височина от 3 до 8 см и от 1 до 3 см в диаметър, най-често е удебеленено в основата си, на цвят е бяло до жълтеникаво. Месото е много нежно и крехко, с приятни вкус и аромат.

Гъбата смръчкула расте в храсталаци и тревисти места покрай реки и дерета, овощни градини и гори от края на март до края на май (възможно е да се срещне и по-късно, но на по-големи надморски височини). Срещат се както самостоятелни екземпляри, така и цели колонии от смръчкула. В нашите гори растат и други представители на това семейство като хибридната смръчкула, напръсникът, набръчканият напръсник и др, но те се срещат сравнително рядко и поради това нямат стопанско значение.

Поради изключителните и качества и трудното и откриване, смръчкулата е една от най-търсените и скъпо изкупувани гъби у нас и по света. Забележителните и вкусови качества са я направили важна съставка за много изтънчени кулинарни специалитети.

Бере се напролет в местността Върбиняка и край оградата на двореца”Кричим”.

 2.4. Плодове

2.4.1. Ябълка Куртовка

Местен сорт ябълка, произхождащ от  с. Куртово Конаре, чието име носи.

Плодовете са изравнени по големина- средни и дребни с максимално тегло до 80 г. Формата е обратно закръглена конусовидно. Формата е характерна за този сорт и лесно се различава от другите ябълкови сортове по това, че от широката част на плода е  по-близо до чашката, а по-тясната част е към дръжката. Плодовете са напълно еднакви по форма.

Месото на ябълката «Куртовка» е плътно, хрупкаво, не много сочно и леко киселичко. По тази причина плодовете са много добри за преработка – мармелад, сок, сушени резенчета. Те имат около 16% сухо вещество, 11,49 % – захари, 0,65% киселинност/ябълчена/, 1,98% – пектин и 21мг % витамин С.

 Плодовете придобиват беритбена зрелост през октомври. Беритбата на Куртовката е късна.

Издържливост – плодовете издържат на превоз отлично.

Съхранение и потребителна зрелост – Потребителна зрелост плодовете добиват през зимата и се запазват отлично до късна пролет, а дори и през летните месеци .Те дават малък процент фира и загниване. Съхраняването може да става в избени помещения, на пластове затрупани със слама в градината…

Куртовка влиза късно в плододаване – на 9-тата година след засаждането, а дори и по-късно. Сортът е много родовит – добре развитите дървета дават от 300-400 до 1000кг плодове. Много от плодовете са разположени на кичури – по 2-3 на плодна клонка. Плодовете се държат много здраво на дървото и не падат лесно от вятър.

Достойнства на продукта:

  • Голяма родовитост
  • Отлична издържливост на превоз
  • Голяма трайност на плодовете – до късна пролет, а и до лятото
  • Устойчиви на вятър
  • Здраво, невзискателно и с добра растежна сила дърво
  • Плодът е добър за преработка – сушене, печене, пригосвяне на мармелади и сокове

 Прозхожда от Куртово Конаре от началото на 20 век, предполага се, че е от селекция на диворастящи и отглеждащи се вече ябълки в К. Конаре. /По данни от истор. източници и изследване на Министерство на земеделието – от 1990г. в К. Конаре се отглеждат ябълки, които в края на 19 век се продават първоначално в селото, а после и в съседните селища/.

  • На името на местния сорт е  кръстена  женската танцова група при читалището –«Куртовка»

Местни изрази : Вкусно като шарланкова  куртовка – на 40-50 ябълки една е с петна като от олио(шарлан) в месото и има особено приятен вкус ( като деца все се състезавахме кой ще намери шарланкова ябълка).
Сортът  е почти изчезнал. Отглежда се в ограничени количества в 3-4 къщи в КуртовоКонаре.

 

 

2.4.2.Праскова „Червена куртовка”

Традиционен местен сорт, който е селектиран в двореца Кричим в края на 30-те години и се разпространява из къщите в Куртово Конаре. Притежава отлични вкусови качества. През годините на ТКЗС е изместен от сортовете”Хале” и др. В момента се отглежда в 5-6 къщи в Куртово Конаре.

2.4.3.Попска круша

Дата на зреене: 1-10 октомври.
Опрашители: Вилямова масловка, Пас красан, Клапов любимец.
Произход Франция. Разпространен е във всички страни, производителки на круши. У нас е най-разпространеният крушов сорт. Основен стандартен сорт.
Aгробиологична характеристика: Дървото е силнорастящо, голямо. Има добър афинитет с дюлева подложка. Най-подходящ за междинник. Короната е широкопирамидална, средно гъста. Скелетните клони излизат под остър ъгъл. Водачът има надмощие до цялостното изграждане на короната. Пробудимостта на пъпките и разклоняемостта са добри. Механичната здравина на клоните е слаба и те твърде често се чупят. Цъфтежът е средно-ран. Сортът е лош опрашител. Опрашва се от Вилямова Масловка, Жифардова Масловка, Пас Красан, Харденпонтова Масловка и Хардиева Масловка. Плододава редовно и почти винаги обилно. Чувствителността на струпясване е голяма. Страда от силните зимни студове и повратните пролетни мразове. Не е взискателен към почвата. Проявява добра сухоустойчивост. Плодовете придобиват беритбена зрелост в началото на октомври, а консумативна през ноември. Те са едри до много едри, със средно тегло 180-250g., удълженокрушовидни, доста еднообразни. Кожицата е дебела, гладка, зеленожълта до сламеножълта, със слаб руменец, многобройни точки и кафява линия по дължината на плода, омазнява се при съхраняване. Месото е белезникаво, с каменисти клетки, зърнесто, полутопящо се, сочно, слабо сладко, киселичко, без аромат, със задоволително до добро качество.